За книгата: 2013 / Ето продължението на сборника с приказки "Чудеса" - разказът "Белият вълк". Това е книга за първите дни на село Висоцкое, за това как отдавна руски хора, дошли от север, основали селище сред непроходимата гора, която тогава заобикаляше реката „Белият вълк” не е обикновена фея приказка, поне не такава, като "Чудни неща". Главният герой тук не е един човек, а всички жители на селото, малък народ, който е живял на едно място в продължение на няколко века и стъпка по стъпка е завладял парчета обработваема земя от гората. Някъде далеч в столицата се сменяха правителства, князе и крале. Орди от завоеватели връхлетяха из страната, а в покрайнините се вдигнаха въстания. В манастирите се пишат научни книги, в градовете се правят открития, а по площадите бушуват страстите на размириците и разкола. Но във Висоцкое, изгубено насред обширната руска равнина, сред вековни гори и бавни, мъгливи реки, времето течеше бавно. Всички световни събития имаха само далечно ехо в живота на селяните. Селяните стояха с гръб към единствената пътека, водеща към шосето Рязан: лицата им бяха обърнати в другата посока, към синьо-зеления край на гората. Гората хранеше и стопляше селянина, но беше и тайнствено и враждебно място. Хората се взираха в тъмнината зад дърветата, опитваха се да разгадаят смисъла на шума на клоните и скърцането на стволове, да разберат птичи гласове и животински вой, да разчетат знаци по земята, във водата и в небето Разказът „Бяло Вълк” разказва за споразумението, сключено отдавна от стария Чур с пазителя на гората. Ще говорим за това как потомците на Кур нарушиха това споразумение и какво произтече от това. Действието на книгата се развива в една особено студена и снежна зима, когато се решава съдбата на Висоцки, точно в тази зима, в края на която гората се оттегля и човекът става абсолютен господар на околните места.